Ново 20

В началото на годината излезе от печат сборник от спомени и архивни документи "Стряма, вторият Батак – 1944”, издателство "Маркос". Подготвена и издадена със скромните средства на авторката Надежда Любенова, книгата е един от най-потресаващите документални разкази за първите дни след 9 септември 1944 г., когато в България хиляди души са убити от овластените от Червената армия български комунисти. Едва ли можем да намерим друга книга, която така директно да назовава имената не само на убитите, но и на убийците, някои от които са още живи.

България има свободна външна политика от 20 години. От поне 10 има и стабилни правителства. От поне пет в медиите денонощно се обсъжда темата Турция, размахват се пръсти и кръстове и се искат компенсации. От шест месеца министър е "големият нациоаналист" Божидар Димитров.
Официално искане за тракийските обезщетения до ден днешен няма.

Улавям и себе си, че се вълнувам за миналото на Румяна Желева единствено, защото хората го разровиха и стана сочен дебат. В същото време не съм се ровил толкова в биографиите на нито един от настоящите ни министри, а май е по-важничко. А някой да се е ровил? Между другото, има и трима от ДС. На някой да му пука?
Нищо, да си гледаме сеира докато го дават. Явно дотолкова са ни силиците.

Зам.-министрите на външно и МВР, както и министърът без портфейл Божидар Димитров са тримата в кабинета на Бойко Борисов, които са служили в структурите на Държавна сигурност.
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на кабинета на Бойко Борисов.

На годишнината от първия свободен митинг в София след 10-ти, с колегата Николай Василев се радваме да ви представим сайта "Българската 1989-та": http://bulgaria1989.wordpress.com.
Това е нашият скромен опит да запазим паметта за тези, помогнали да се случи не само 18-ти ноември, но и свободата, която имаме днес.

В същността на постоянното заиграване на БСП с партизанската тема стоят две идеи – да се регероизират партизаните "като част от световното антифашистко движение“ и да се представи делото им като непартийно, а "на целия народ“ (по думите на депутати от БСП). Това е поредната стъпка към нормализирането на образа на българския комунизъм като нещо героично и паметно.
Въпросните тези обаче са доста съмнителни.

Нека даваме гражданство на желаещите, но нещо не ми е много ясна тази демографска криза. Добре, българското население намалява, както междувпрочем и цялото европейско. Смятам обаче, че по-важно е не да имаме милиарди население, а наличното да живее добре. При комунизма минавахме осем милиона, но тези осем милиона добре ли живееха?

Ако искате да почувствате духа, атмосферата и идеологическата подплата на дейността на хуманитарните институти на БАН, посетете утре (четвъртък), от 17.30 ч, в Големия салон, едно типично мероприятие: Бившия секретар по идеологическите въпроси на ЦК на БКП, близкият сътрудник на Живко Ошавков, приближеният на Тодор Живков авторитетен учен Стоян Михайлов, ще представи новата си книга „Спомени за бъдещето”. Рецензия е подготвена от Богдана Проданова от Института за философски изследвания. Ще присъстват всички "мухлясали комунистически мозъци"

Много колеги просто нямат представа, че в журналистиката има неща като етика и правила. За това, когато попаднат в „24 часа“ или „Стандарт“, те смятат, че си вършат работата по най-професионалния начин, нищо че пишат заглавия като „Надървени луди вилнеят из Варна“. Това впечатление веднага се потвърждава и от съветите на „авторитетните“ редактори като Валерия Велева, които се смятат за журналистически звезди и ненадминати специалисти.

Българите "патриоти" милеят за българската история и обичат да строят паметници, главно на средновековни царе. Ако стане дума обаче за лица от по-новата ни история, като например войниците от Първа софийска дивизия, за които чудесно пише темплар, реакция няма никаква. Сигурно, защото през Първата световна война дивизията си позволява да прегази руснаците при Кубадин. Комунистическата държава разрушава паметниците, напомнящи за умрелите герои, а на тяхно място днес е НДК.