Ново 20

Макар и доста позакъснял, реших и аз да споделя личната си класация за най-добрите филми, които съм гледал през миналата година.

Славой Жижек говори за големите предизвикателства пред човечеството на прага на второто десетилетие от ХХI в. Темите се подават под формата на видео образи, които Жижек коментира - глобалната финансова криза, като криза на неолиберлания капитализъм, войната с ислямския фундаментализъм, проблема с климата.

Един от проблемите при годишните списъци за филми е, че просто някои заглавия, излезли през 2009 ще станат достъпни чак през късната 2010 или дори 2011. Това, разбира се, ги лишава от възможността да бъдат част от много списъци. Ощетени са един вид. Ако списъците бяха нещо важно може би дори щяха да се разсърдят.
2009 не беше особено добра година, не беше и лоша. Имаше няколко филма, които ми харесаха.
Ето 10 от тях, които считам за най-добри

На 5 януари в Шоуто на Слави беше излъчен филм на Иван Кулеков за дома за нелегални бежанци и имигранти в Бусманци. В българските медии и блогове не се писа много за това. Ако искате да гледате филма, както и дискусията в студиото, посетете блога на Светла Енчева. Ако темата ви интересува, в нейния блог можете да откриете разкази за личните й преживявани, свързани с нелегалните бежанци и имигранти.

Животът ще съществува като феномен и функции, без значение дали човекът ще бъде част от него. Земята винаги ще е в състояние да се самовъзстанови…
Доволен съм, че гледах филма, но не бих го поставил сред най-любимите си. И все пак – ако историята завършваше с унищожаването на онази природна красота (един бърз поглед в гугъл на Гвианската планинска земя би показал подобни гледки), ефектът от филма щеше да е колосален и току-виж се бе появила някаква наченка на колективния ни земен човешки разум… По-добре разрушен виртуален свят, но спасен реален…

Най-сетне нещо смислено от върлите фенове на Толкин, като изключим това да имитират бой с мечове и да се надпреварват кой колко пъти бил прочел Властелинът. Става дума за The Hunt for Gollum, което се явява кратко и “любителско” филмче. Реализирано е от непрофесионалисти, мотивирани главно от увлечението си към приказния свят на Толкин. Интересното е, че продукцията е със скромния бюджет от 3000 британски лири, като повечето от нещата са правени на доброволни начала.

Има филми, които са нещо повече от филм. Нещо повече от историйка в картинки. Изградили са свят, толкова жив и реален, че чак ти се иска да прескочиш през екрана. Вселена. Със свои собствени правила. Например Star Wars. За човек отстрани, изгледа като че някакви хора непохватно размахват светещи пръчки. За човек приел илюзията, това е религия. И няма значение колко модерни са специалните ефекти - всичко се случва в главата. Пръчката се превръща в джедайски меч, който рицарят джедай умело върти.

Попаднах на много добрър sci-fi сериал - “Firefly”. А под “много добър” имам предвид “изключителен”, иначе нямаше да го блогвам. Зрителите също са на това мнение, защото оценката му в IMDB е 9.5 Представете си комбинацията от звездолети, револвери, коне и интернет.

От многото суперлативи се бях наточил за нещо хубаво. За съжаление, вместо развитие на интересната идея (за затворника от 44-та, който излиза от направо в новото непознато общество, както е поднесено в рекламите), “Дзифт” се оказа точно копие на тертипа от началото на прехода — клиширани измишльотини, голотия и простотии, намазани с бледа режисура върху слаб сценарий.

Не ми харесва когато се окаже че субтитрите за някой филм не съвпадат с кадрите на филма. Резултата е постоянно избързване или изоставане на субтитрите спрямо действието, което с течение на времето се увеличава все повече и повече. Някой от умните съвременни плеъри имат опция за смяна на framerate на субтитърния файл. Но повечето го нямат.