Ново 20

В началото на годината излезе от печат сборник от спомени и архивни документи "Стряма, вторият Батак – 1944”, издателство "Маркос". Подготвена и издадена със скромните средства на авторката Надежда Любенова, книгата е един от най-потресаващите документални разкази за първите дни след 9 септември 1944 г., когато в България хиляди души са убити от овластените от Червената армия български комунисти. Едва ли можем да намерим друга книга, която така директно да назовава имената не само на убитите, но и на убийците, някои от които са още живи.

Кратка сантиментална история: през средата на 90-те като седмокласници в ОМГ „Акад. Кирил Попов“ имахме 2 часа на седмица „Робототехника“. И наистина програмирахме български роботи на Правец 8. Взимаха един елемент и го пренасяха на друго място. Беше интересно.
Залата с поточната линия с роботите беше под земята и в една съседна стая имаше стари джунджурии и… едно малко роботче, към 50 см. високо, на колела, с механична ръка отпред и цифрова клавиатура под капаче на главата. И надпис отпред „Робко-09″.

Сетун е една невероятна машина, разработена от руски учени в средата на 50-те години. Това, което прави този компютър невероятен е използването на троична бройна система и съответно троична логика, вместо двоична, което пък от своя страна води до много предимства.

Кева беше привлекателна жена и като артистка, и като прекрасен човек. Не й липсваха „светски" маниери, пееше изразително, много хубаво. Репертоарът й се състоеше предимно от сръбски и румънски песни, които тя беше научила в Сърбия и Румъния. Обличаше се изискано и се държеше мило с всички посетители. Нейни чести гости бяха журналисти, писатели и артисти. Винаги пред кабарето имаше свободни файтони, предназначени за високопоставени посетители, които не бяха рядкост.

"Крсте Цървенковски: А доколкото има българско съзнание в Македония, това е също едно историческо наследство. Ние сега пишем нашата история. Не можем да пишем, че до 1940 година сме били българи, а след 1940 година сме македонци..."
Из стенограма от разговорите между Тодор Живков и Крсте Цървенковски, проведени на 19 май 1967.

Митарствата на музея продължават. След години "предстоящо откриване" на почти готовата сграда на Централната баня, сега министър Рашидов има нова идея...
Музеят за история на София ще се разположи в сградата на Националната художествена галерия, съобщи вчера министърът на културата Вежди Рашидов

В дни като този обикновено се говори с цифри - брой загинали, разрушени сгради, тонове бомби. Фактология, която не осъзнаваме и не чувстваме, сякаш говорим за други хора, друг град и други улици. А всъщност във всяка цифра сме самите ние, нашата обща съдба, нашите важни поуки.
Затова днес, вместо отново да говорим за статистика, просто ще покажем няколко снимки. Снимки на любими места в дните на забравения ужас.

Град Дойран, Поленин или Пулин, както местното население го наричаше, бе разположен по източните склонове на височината Калатепе, край западния бряг на едноименното езеро. Тук Минаваше старият римски път от Солун за София. На този път градът дължеше до голяма степен своя разцвет още от времето, когато дълги кервани от камили са кръстосвали нашите земи

На годишнината от първия свободен митинг в София след 10-ти, с колегата Николай Василев се радваме да ви представим сайта "Българската 1989-та": http://bulgaria1989.wordpress.com.
Това е нашият скромен опит да запазим паметта за тези, помогнали да се случи не само 18-ти ноември, но и свободата, която имаме днес.

В същността на постоянното заиграване на БСП с партизанската тема стоят две идеи – да се регероизират партизаните "като част от световното антифашистко движение“ и да се представи делото им като непартийно, а "на целия народ“ (по думите на депутати от БСП). Това е поредната стъпка към нормализирането на образа на българския комунизъм като нещо героично и паметно.
Въпросните тези обаче са доста съмнителни.