Ново 20

Ние сме против ограничаването и нарушаването на фундаментални човешки права, гарантирани от Конституцията [...] извинявайки това с несъществуващи изисквания на ЕС и Директива 24/2006. Ние вярваме, в конституционните основи, че всички граждани представляват държавата, а гражданските права са фундамент на държавността. Следователно всяка форма на неоснователно, своеволно и ненужно нарушение на гражданските права подронва устоите на държавата и демократичните принципи на управление. Ние определяме промените в ЗЕС като лоши и създаващи възможност за безнаказано извършване на престъпления

В Сряда, 17 февруари, Парламентът ще гласува на второ четене промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), даващи достъп на МВР до трафичните данни на гражданите. По традиция, както се вижда от нееднократните и повтарящи се опити за промени и допълнения на този закон, МВР се домогва до безконтролно и нерегламентирано проследяване на трафичните данни на гражданите

След големия интерес към статията ми от вчера относно промените в закона за протестите внесени от ГЕРБ, а и към темата по принцип, направих следващото логично нещо – обадих се на депутат. Обадих се всъщност и на тримата, но само един ми вдигна Красимир Ципов. След известно суетене, 9 мин. разговор и 6 евро сметка, ето резултата:

Ако повечето хора не са съгласни да изпълняват определено решение на правителството и им стиска да не го изпълняват, то тогава има по-голяма вероятност решението да отпадне, отколкото ако хората просто направят площадна демонстрация и после продължат да се подчиняват. Свободата не е ли в това да направиш това, което смяташ за правилно и да понесеш последствията?

Бях твърдо решил да не отида на протеста срещу промените в ЗЕС… Заради усещането във въздуха, че за твърде много субекти е по-важно да има протест, отколкото решение. И заради други декларирани присъствия или отсъствия. Но не се стърпях… Петнадесетина минути преди 11 заедно с колежка се запътихме към Парламента…
Не се стърпях и съжалявам… Заради знамената, повечето от които нямаха никакво морално право да са там… заради твърде многото неадекватни присъствия и твърде многото болезнени отсъствия… Предпочетох да съм от вторите…

Българските и гръцките власти са задължени по реда на Регламент (ЕО) 2679/98 относно функционирането на вътрешния пазар по отношение на свободното движение на стоки между държавите-членки незабавно да уведомят Европейската комисия за създалата се ситуация. Гръцките власти също така следва да предприемат всички необходими и съответстващи мерки за премахване на пречките пред свободното движение.

Незабелязани останаха и редица сериозни проблеми, за които говореха юристи, граждани и политици. ГЕРБ имат план и го привеждат в действие. Другото не е важно.
Може да не искаме, но България ще стане Биг брадър и 2010 ще бъде 1984! Има и друг шанс, но той зависи от нас...

Положителното, при всички случаи е това, че протестиращите предизвикаха обществен дебат, който определено доведе до промени и осуети плановете на управляващата партия и техните близки партньори от АТАКА. Все пак, ако някой попита дали протестът е успял, бих се затруднил да отговоря еднозначно. Сигурен съм, обаче, че ако не се беше случил, ескалирайки от звънене на депутати до площада днес - всички ние щяхме да загубим!
Както казва Комитата: "Колкото свобода и демокрация си извоюваме сега, толкова ще получим!"

В желанието си да помогнем на г-н Борисов да излезе от нелеката ситуация около внесения от Министерски съвет Законопроект за изменение на Закона за електронните съобщения, ние организаторите на протеста му предлагаме готов вариант за действие! Просто трябва да подпише горното предложение и да го занесе в Народното събрание. И всичко ще бъде наред!

Не съм звъняла и на Красьо. Нито пък той на мен. Не ходя по места, където се събират криминално проявени. (Е, живея в София и понякога сигурно минавам покрай съмнителни елементи, но не е нарочно.)
Въпреки това, аз имам тайни. И искам да имам правото да продължа да си ги имам. Трудно ми е да си представя съвременен, модерен човек, който наистина да може да каже с ръка на сърцето "аз нямам какво да крия".